През 50-70 години на 18 век общественото самоуправление, създалата се вече промишлено-търговска буржоазия, измества старите чорбаджии от църковните настоятелства и училищните епитропства. Общините са се превърнали в главна опора на бълrарската църква и просвета и зорко са бдели против чуждата намеса в националната ни просвета и култура.

От 1856 г. в градовете започнали да възникват и първите читалища. Най-напред те са били открити в Свищов, Шумен и Лом. До Освобождението ни от турско робство са били открити 131 читалища. В с. Гложене през 1896 г. група младежи, предимно от интелигенцията, замислили да се създаде читалище и започнали агитация.

Читалище "Труд", по-късно преименувано "Яким Деспотов" е основано на 23 декември 1899 г. Основатели са Илия Иванов Воденичарски, Иван Тодоров, Ангел В. Велков, Деспот поп Христов, Стан Петров, Ангел Опров, Марин Петрушков, Велко Тодоров, Деко Нинов, Русе поп Христов, Тончо Станколов, Саво Калинчев, Георги Деков и Ангел Иванов. За председател е избран учителят Илия Иванов Воденичарски.

Читалището започва да развива дейност от 1 януари 1900 г. с 24 членове. Събрани са първите 99 тома книги, подарени от учителя Васил Тодоров. Постепенно, за кратко време, стават членове всички учители и мноro родолюбиви гложенци. Подаряват се книги и се събират доброволно пари за закупуване на нови книги. Наред с възрастните, редовни четци са били учениците: Яким Деспотов, Иван Димитров, Петко Митов Рояшки и др. Първият библиотекар е бил Стан Петров.

Първите обществени прояви - дикламация на стихове и артистичии прояви на учениците на тиржества и вечеринки са ставали на читалищния подиум. Заслуга за това са имали и тогавашните учители: Витанов, Калушка, Илия Даскала и Цено Тодоров.

По време на Световната война читалищната дейност е била анемична, защото ръководството и членовете са били войници на фронта. След 1925 г. дейността се съживява, за което на събрание на основателите се изказва благодарност и са обявени за почетни членове. Закупуват се книги, получават се вестници и списания, изнасят се сказки, провеждат се събрания, тържества. През зимния сезон идва ред и на вечеринките. Ръководството на читалището с училищното и общинското управление са се грижели за просветата и културата, като са организирали читални за възрастни и неделно училище за младежи, които не са посещавали редовните учебни занимания.

Постепенно и последователно, читaлището става база за театрални представлення, танцов състав, хор и музика, кинопредставления, българска периодика на вестници, списания и книги. С една дума, читалището става организатор на духовния и обществения живот в селото. На празници и тържества неговите колективи изявявят своето майсторство. По-късно особено вълнуващо cе представя танцовият състав с вече местния хореограф Нино Петрушков и неroвия помощник Никола Катански. Още по-късно и в наши дни щафетата е в ръцете на Кольо Лалев Колев, който с достойнство я носи. Хорът е вездесъщ. Той е на първа линия. Да не говорим за музиката, възпитавана и обучавана от чародееца, роден музикант, диригент и композитор Дико Илиев.

Читалищната библиотека е хранилище на човешката мисъл и светъл прозорец през който гледаме света. Библиотекарят е стожер на читалищната дейност за просвета и култура.

През 1925 г. читалището става член на Врачанския окръжен читалищен съюз. През 1927 г.читалището е оземлено с 54 дка земя. През същата година, за обзавеждане са закупени 50 стола.

Мечтата на гложенци е била да се построи читалищен дом и през 1928 г. oт доброволни вноски във фонд „Строителство" са набрани 21620 лв. През 1931 г. библиотеката е разполагала с 11 124 тома книги, списания - седмични и двуседмични и два ежедневни вестника. С помощта на спонсора Йончо Йорданов и трудови войски за строителството на читалищния дом са извадени 300 кубика ломен камък.

През 1936 г. в Гложене се провежда първата пунктова конференция с участието на селата: Букьовци, Хърлец, Липница и Войводово. През същата година се закупува дворно място в центъра на селото за строителството на читaлищния дом от самотния старец Мито-Мишон. Закупува се и радио- апарат. През 1937 г. събраните средства от фонд "Строителство" са 97,198 кил. лв. Голяма придобивка за читалището е и киноапаратът.

За строителството на читалищния дом е било отредено място в долния край на селото (стадиона). По-късно, след 1944 г. е надделяло становището, читалищният дом да се построи в центъра на селото. През 1945 г. е утвърден планът за строителството заедно с административната сграда на кредитна кооперация "Солидарност" под един покрив, изработен от нашия съселянин Борис Маринчов Игнатов.

През 1946 г. започва строителството, при управителен съвет на читалището в състав: председател - Върбан П. Пешков, секретар - Спас В. Тодоров, касиер - Първан О. Нинов и членове - Иван Н. Киров, Йордан Христов Николчов, Васил М. Капацински и Иван М. Кръстев.
През 1946 г. започва строителството на читaлищния дом съвместно с административната сграда на кредитна кооперация "Солидарност" под един покрив, на два етажа. Строителството е извършено с безплатен доброволен труд от населението. Заплащан е само трудът на майсторите-строители. На ръка е изкопан изкопът за основите и с коли е извозена няколко хиляди кубика земна маса. Баластра, пясък и вода са извозвани от р. Оroста. Цимент, желязо, дървен материал също са извозвани с коли, безплатно, от ж.п. гара Букьовци, отстояща на 3 км от Гложене. Без подемно съоръжение (хаспел), с гoляма желязна кофа, с въже на ръка, са доставяни строителните материали на майсторите строители. Поради дефицитни строителнн материaли, строежът е продължил доста време. Голям товар и отговорност е носел председателят Върбан П. Пешков и домакин-библиотекарят Нинко Петко Дрангов.

Строителството е било завършено през 1955 г. Само 5 години след строителството, читалището е обявено за образцово. През 1967 г. танцовият състав с хореограф Нино Петрушков и помощник Никола Игнатов, на окръжен преглед е класиран на първо място и колективът e награден с екскурзия. Младежкият танцов състав с хореограф Стоян Зафиров от с. Бутан, на петия фестивал в гр. Копривщица завоюва сребърен медал. Много години танцовият състав достойно се представя на различни форуми. Негов ръководител е Колю Лалев Колев. Хорът, с ръководим Параскева Каменова, е в отлична форма и на не едно тържество е вълнувал гложенци.

Музиката, с ръководители Петко Кръстунов и Йордан Денков, обучена от родения музикант, диригент и композитор Дико Илиев, е гордост за Гложене. Маршовете, хората и китките на бай Дико Илиев, са звучали на читалищния подиум на тържества и сватби. Помним, че беше време, когато всяка неделя на стадиона или на площада в Гложене свиреше музиката. Заслуга има и дядо Александър от гр. Лом.

През 1970 г. читалището се е класирало на преглед на трето място в окръга и е наградено с магнетофон. Родолюбиви гложенци, живеещи в София, подаряват книги и радиоуредба.

За 75-годишна дейност и затова, че разполага с 16 250 тома книги в библиотеката и получава всички художествени издания на центъра за художествена самодейност и за всички български и съветски вестници и списания и най-ценното, че има над 800 четци, националният съвет на читалищата в България го награждава с орден „Свети Кирил и Методий“. Голяма е отговорността на библиотекаря. Той е организатор и двигател на цялостната многообразна дейност - раздаване на книги, подготовка на тържества, изготвяне на програмите, провеждане на репетициите и др. Първият библиотекар Стан Петров е бил с прогимназиално образование, което за времето е било солидно образование. Неговият син Янкол Станев (учител), върви по неговия път. Той е бил 15 години библиотекар на доброволни начала. Организирал е културни тържества, театрална програма, посещения на врачански и видински театри. Той е един от инициаторите за изграждането на съвременна читалищна сграда. Бил е делегат на два читалищни конгреса в София.

Библиотекар е бил и учителят Сашо, който е водел курс по цигулка. Библиотекар е бил и Николай Иванов, с висше образование. Вече двадесет години Иванка Лазарова е библиотекарка, която работи в това трудно, преходно време. На нея се падна да организира тържественото честване на 100 годишнината на гложенското читалище.

Общи данни

Население      2822

Землище          51,89 км2

Пощ. код           3327

Тел. код            09160