Без поща, Гложене
би било глухо и нямо.
Робинзон на острова.

Съобщенията осигуряват доставянето и приемането на информацията във времето и пространството. С пощата на различните съобщителни средства още в древна Елада и Рим пълководците са известявали на родовете войски за започването на битките. С рогове и други примитивни средства те предавали съобщения, ползвали са и пощенски гълъби, а по-късно и хора-куриери, пешаци или на коне. С появата на писмеността, се поставя началото не само на писмеността и културата, но и на пощенските съобщения - поща.

През 1832 г. Морз открива морзовата азбука - основа на телеграфа. По-късно, през 1876 г., Бел открива и телефона, а през 1895 г. руският учен Попов открива радиото. Тези открития на човешката мисъл и дръзновение направиха революция в скоростта на съобщенията.

В България съобщенията са рожба на 18 век. Превозването на пощите се е извършвало по 15 пощенски маршрута с 400 коня. Най-важните маршрути са били: Истанбул - Одрин - София; Истанбул - София - Белград; София - Шумен - Русе; София - Видин и др. Тези маршрути са обслужвали Османската империя.

Организирането в България на гражданското управление започва с устройството на пощите и телеграфите, необходими за дейността на щаба за ръководство на бойните действия на Руско-турската освободителна война. На 15 юни руските войски преминават Дунава при Свищов. При отстъпването, турската армия унищожава съобщителната мрежа, която ги е обслужвала. Откриват се първите военно-полеви, а по-късно и граждански станции в освободените територии. За целта, по предложение на граф Черкаски, са пристигнали опитни пощонаематели с двеста фургона. Пуска се в употреба и първата пощенска марка, отпечатана в Русия. С изтеглянето на руските войски, през 1878 г. предават на българското управление 41 пощенски и 6 телеграфни станции.

Оряховската кааза с център Оряхово се сдобива с пощенска станция. Поради липса на образовани хора-българи, една част от руския персонал остава в България и оказва ценна помощ за Обучаване на кадрови персонал в новооткритите пощи.

В с. Гложене през 1908 г., в един хубав ден се открива поща. За началник е назначен Георги Обретенов от Лом, а за раздавач (пощальон) - гложенецът Димитър Йонов Балосов. След две години, Обретенов напуска Гложене и за началник е преназначен схватливият и трудолюбив Балосов, който е бил много ценен и уважаван от ръководството на районната станция в гр. Оряхово.

През месец април 1913 г. го изпращат да открие пощенската станция в с. Букьовци, а на 27 ноември открива и пощенската станция в с. Бутан. По-късно е преназначен за началник на пощата в с. Букьовци. На негово място за началник е назначен Камен Качев и за пощальон Илия Флоров Илиев. Пощата по това време се е пренасяла с коне. Пощата в Гложене е била разменна станция. От Козлодуй, Хърлец, Бутан и Хайредин е идвала в Гложене и оттук се е отправяла за Оряхово и други направления. Размените и доставките са ставали на два дни. Наемател е бил Лазар П. Мавродийски (шестака), който е държал чифт коне в Гложене, Оряхово и Кнежа.

В разменната станция първият назначен надзорник е бил Пенко Венев от Тетевен, който е станал гложенски жител. Той е обслужвал телеграфната линия Гложене, Козлодуй, Букьовци, Бутан и Мърчево. По-късно го сменя Ганчо Ботев, който бързо се е придвижвал с любимото си колело и поддържал в изправност телеграфната линия.

Поради разширяване на съобщителната линия, 10-линейният номератор е заменен с 0,30,60,120, 500, а сегашната АТЦ е с 800 поста. Най-много години началник на пощата е бил Георги Георгиев. Началници на пощата са били: Петър Костов, Илия Асенов, Мито Петков Митов, Соня Иванова Гаврилова, Албена Данева. За монтирането, поддържането и разширяваннето на АТЦ, голяма заслуга има опитният техник Георги Стоянов Варналийски.

През 1948 г. селото се електрифицира, след което бързо се радиофицира. От 1954 г. пощенската станция е поела и разпространяването на печата. През 1982 г. са обработени 34 000 броя вестници и списания, 39 530 входящи писма и колети и над 36 000 изходящи. Ежемесечно се изплащат пенсиите на повече от 1 100 пенсионери. Наред с писмата и колетните пратки, парични преводи, вестници и списания, в пощата се извършват телефонни разговори, приемат се телеграми, събират се различни по характер такси. Поемат се и нови функции, като тази с приватизацията, издават се бонови книжки и др. Съобщенията са важен отрасъл на духовното и материалното производство.

Общи данни

Население      2822

Землище          51,89 км2

Пощ. код           3327

Тел. код            09160