Училище

След построяването на църквата, се заражда идеята и за изграждане на училище. Главен инициатор на тази идея е бил батьо Андрени от гр. Копривщица, живущ в Оряхово и изпълняващ длъжността училищен ревизор.

През 1871 г. за даскал в Гложене 6ил назначен Иванчо Кефалов от Тетевен. От 1 октомври той започнал работа с няколко деца в мазето на църквата, без никакви помагала и пособия. На следващата година училището се измества на горния кат на новопостроената църква. Започнало набавянето на необходимия инвентар за килийно училище. През учебната 1873-1784 г. за учител в Гложене идва Христо Рахилов от Дупница. Учебният цикъл е започнал от Кръстовден и е завършвал на Гергьовден. През учебната 1879-1880 г. се открива и първи клас (понастоящем пети клас), като е имало ученици от съседните села. От 1880 до 1910 година, учители са били: Иван Калчев, Илия Воденичарски, Павел Лишов, Марин Гергов, Иван Тодоров, Марин 3айков, Дано Петров, Иван Барашки, Петър Попов. През 1881 г. в първи (пети) клас се записва и едно момиче, а през 1882-1883 г. се записват още 6 момичета, като през следващата година техният брой се увеличава още.

Вечерно училище

От 1884 г. в Гложене започва да работи вечерно и неделно училище за възрастни, където са преподавали всичките учители. През същата година се построява новото училище в центъра на селото. Вечерното тy било разпускано, тy пак се сформирала паралелка. През 1887-1888 г. във вечерното са се били записали 75 души и делник – събота, посещавали занятията от 17 до 19 часа, а в неделя – от 10 до 12 часа.

От средите на по-заможните гложенци (чорбаджиите) се пуснала мълвата, че тези, които ходят на училище, ще бъдат записвани за комити, за да се бият за освобождението на Македония. Тази мълва става и причина да се закрие вечерното училище, поради липса на ученици.

Без насилие, през 1902 г., двама гложенски младежи проявяват чувство на патриотизъм, стават комити в четата на великия български поет Пейо Яворов. Имената на тези младежи са Петрушко Янков Тонашки и Петко Велчев Петков, които загиват геройски в бой с турците за освобождението на Македония.
През учебната 1909-1910 година за учител е назначен Калин Иванов Калинов. През тази година за първи път се провежда и избор на главен учител с мандат три години. В края на учебната година в разиграна лотария, парите от която остават за училището и читалището.

Поради многото ученици, които е имало през 1911 година в четвърто отделение, част от тях се занимават и в дома на Нино Божинов срещу годишен наем от 200 лв. През тази година училищното настоятелство се отделя от общинската управа със свой председател, пряко избран от населението. Дворното място на училището е увеличено на 7 дка.

По време на войните за национално обединение

През 1912 г. е обявена Балканската война и в цяла България училищата са закрити. През 1913 година учебните занятия са започнали от месец февруари и са приключили на 15 юни. Не е проведен изпит и учениците са останали да повтарят. Същата година, поради трудния, rладен военен период, особено в бедните семейства, се появява страшната болест холера, от която умират 50 души. Много семейства не пускат децата си на училище и през следващата учебна година занятията са започнали мноro късно.

На 10 септември 1915 година се обявява всеобща мобилизация и България взема участие в Първата световна война. Училището е затворено за един месец, защото се появява болестта петнист тиф в циганската махала. По време на войната и непосредствено след нея, употребата на алкохол обхваща голяма част от населението на Гложене, кръчмите се увеличават от 4 на 10. Икономическата криза дава отпечатък и върху учебния процес. Много от бедните семейства вече не изпращали децата си на училище. Животът се политизира. Учителите, освен с пряката си служебна ангажираност, се занимавали и с изнасяне на вечеринки, томболи, средствата от които отивали за подпомагане на учебния процес. През 1919-1924 години, по времето на управлението на Александър Стамболийски, всяка пролет се провеждала трудова седмица. През това време излиза и законът за задължителното образование до навършване на 14 години.

Училище „Свети Св. Кирил и Методий“

През учебната 1925-1926 година се построява още едно училищв с името „Свети Св. Кирил и Методий“. През учебната 1927-1928 година училищното настоятелство се снабдява с учебници и помагала за всички ученици безплатно. По решение на училищното настоятелство и кметството, гореспоменатата учебна година прогимназията се премества в новопостроено училище, а началните класове се преместват в частни помещения.

През учебната 1927-1928 г. се организира изложба, изработена от учениците. По инициатива на учителите, през 1932-1933 г. се организира лозарско сдружение с цел да се обучават лозарите и да се полагат по-големи грижи за лозята. Членовете на сдружението засаждат в местността „Гладно поле“ лозя с площ 600 дка. В началото на 1934-1935 г. към прогимназията са присъединени четири паралелки от училище „П.Р. Славейков“ и по този начин се образувало пълно основно училище. През същата учебна година в прогимназията са извикали книжар-книговезец от село Букьовци, Никола П. Денков. Той показва на учениците как да подвързват различни книги с лека и по-сложна подвързия. Закупени са материали със средства на училището и учащите са подвързали всички книги от учителската и ученическата библиотека.

През тази и следващите учебни години, учениците залесили местността „Личката“ и други местности на обща площ 200 дка. От местността „Личката“ са заделени 30 дка за лятно детско игрище. Друга част от площите са засадени с различни култyри: боб, картофи, царевица. Останалата площ е давана под наем и получените суми са давани във фонд „Лятно детско игрище“.

Отделяне

През 1935-1936 г. нашето село Гложене, заедно със съседното Хърлец, се отделят от Букьовската община и образуват отделна община със седалище в Гложене. Директорът на ОУ „Хр. Ботев“ Спас Василев е назначен за средищен директор. Образувани са ученически дружества, детска градина, юношеска чета и младежки Червен кръст и въздържателно дружество. През същата година са разширени ученическите трапезарии, в които са се хранели 45 ученици от бедни семейства.

Строеж

Строежът на новата съвременна сграда на ОУ „Хр. Ботев“ на 12 септември 1938 г. е възложен на предприемача Васил Сираков от град Габрово. През 1939 г. са излети основите на училището при кмета Борис Тодоров Ценовски от село Хайредин. Кметът, вместо да съдейства за по-бързото построяване, започнал неясна игра с предприемача и успял да замрази строежа с помощта на комисия, която съставя констативен акт, че основите са слаби и бетонът е изработен некачествено. След дълго протакане, строежът е спрян за неопределено време. След 1944 г. строителството е разрешено отново и новата сграда на ОУ „Хр. Ботев“ е открита през 1964 г. от кмета на селото Никола Христов.

Първоначално строителството се поема от строителна организация от град Враца, която в последствие се отказва. В крайна сметка, строителството се завършва по стопански начин, като за превозване на материалите са използвани коне, магарета и крави. Строителните материали се превозват от гложенци, на доброволни начала. Основите се изкопават безплатно от доброволни бригади от селото. От изкопа е извозена пръст с обем 3 000 куб.м. Строителството се започва от работници с бригадир Петраки Cтоименов, който след една година се отказва. След него се сформира нова бригада от гложенци с бригадир Първан Харалампиев, която го завършва през 1964 г. На 30 май 1964 г. става обединяването на училище „П.Р. Славейков“ с училище „Хр. Ботев“.

Учители

Директор на обединеното училище става Борис Захариев от град Станке Димитров, а заместник-директор е Анастасия Стоянова, гложенска снаха. Преподаватели са:

Христо Русинов – физика и математика
Иванка Михалева – история и френски език
Ангел Спасов – математика
Параскева Каменова – физическо и пеене
Еленка Декова – литератyра
Тодорка Кожухарска – биология
Стефан Йорданов – физическо и руски език
Таня Бончева – български език и литература
Райна Иванова – начална учителка
Младенка Дочева – начална учителка
Петър Маринов – начален учител
Димитър Спасов – начален учител
Стоян Стефанов – физическо и рисуване

Старата училищна сграда се преустройва в салон за физическо възпитание. През 1970-1971 г. става обединяването ни с Мизия (село Букьовци) в една община.

През 1972 г. заместник-директорката Стоянова напуска и на нейно място застава Димитър Цветков Трайков от град Мизия. През учебната 1974-1975 г. директор на ОУ „Христо Ботев“ става Виктор Симеонов Геров. До 1976 г. училището се отоплява с печки с твърдо гориво. От 1977 г., с помощта на училищното настоятелство и кметската управа, започва парофицирането на новото училище. Ръководството на ЦКХ в град Мизия и на АЕЦ в Козлодуй доставят тръбите и два парни котела. Монтирането им става с доброволен труд на част от родителите и учителите.

Зали за игра

През учебната 1978-1979 г. при кмет Петър Велков, мазетата на новото училище се преустройват в зали за тенис и шах. Четири години по-късно (1982 г.) се доставят компютър и магнитна дъска. Кръжокът по шах има 16 игрални места и негов ръководител е Илия Лазаров, който с целия отбор печели редица общински, окръжни и областни турнири. Тенис залата има пет игрални места.

През 1982 г. училище „Кирил и Методий“ се обединява с училище „Христо Ботев“.

През 1985 г. се организира голямо тържество на четвърти „А“ клас с класен ръководител Величка Герова, с което се оформя отряд с патрон „Александър Мите Величков“. Учениците посещават село Салаш, Видинско, където като служител на МВР е убит техния патрон.

Стенописи

През 1988 г. ОУ „Хр. Ботев“ има нова придобивка – художествено изработени стенописи. На общински преглед училищната сграда и кабинети са обявени за образцови. За образцови са обявени също така пионерската стая, залите за шах и тенис.

През следващите 10 години учебните занятия са съсредоточени главно в сградата на новото училище и така е досега. С няколко изключения училищният персонал е от редовни учители. През последното десетилетие на 20 век броят на учениците в основното училище е около 350-380 средногодишно.

През учебната 1991- 1992 г. учителският колектив се състои от 27 души. Директорът Виктор Геров през 1990 г. се пенсионира и го замества Маргарита Севастоянова, назначена за титуляр. От пети до осми клас чуждите езици са избираеми, като родителите са длъжни да попълнят декларация за езика, който желаят да учат техните деца в прогимназията.

Освен училищата „Св.Св. Кирил и Методий“, „П.Р.Славейков и „Хр. Ботев“, от 4 април 1939 г. е открито в Гложене и земеделско училище, където са се обучавали ученици от селата Букьовци, Хърлец, Войводово и Сараево. В това училище са се подготвяли момчета по земеделие и момичета по домакинство. Изучавали са се следните предмети: земеделие, овощарство, лозарство, домакинство, шев и бродерия, готварство, бубарство и др.

Детска градина

Голяма придобивка за Гложене е построяването и откриването на ОДЗ „Радост“ за предучилищното възпитание на децата. Копката на обединено детско заведение е направена през пролетта на 1978 г. от народния представител Астухов. Децата са настанени заедно с педагогическия и помощен персонал на 13 март 1980 г. Официално ОДЗ е открито на 24 май същата година от секретаря на Окръжния комитет Светозар Петрушков. С тази просторна и красива сграда и отлична материална база стартира предучилищното възпитание в селото ни, с директор Лидия Ганчева, осъществила изцяло обзавеждането на заведението. Назначени са 8 учителки, 2 медицински сестри и 15 човека помощен персонал.

Сайт на ОУ „Христо Ботев“ село Гложене