Село Гложене е разположено в най-северната част на България, в долното течение на река Огоста, на половин километър южно от с.Хърлец и на 4 километра от р.Дунав. Землището и селото се намират в североизточната част на равната и плодородна Златия и лежат върху плато, което заема пространството от река Огоста до селата Смирненски и Медковец на запад, на север - до река Дунав, а на юг - до Веслешките бърда.

Разстояние до столицата: 180 km. Надморско равнище: 50-99 m. Съседни населени места: село Хърлец, гр. Мизия, село Бутан, село Софрониево, гр. Козлодуй.

Релеф и климат

Югозападно от Гложене, землището му е равно със слаб наклон от запад на изток и е слабо коритообразно в местностите Турски дол - Совата. На юг землището се пресича от шосето Гложене - Бутан и стига до река Огоста в местността Ливадето - най-богатата и плодородна почва. Тук са разположени зеленчуковите и овощни градини, пасището и изкуствените люцернови ливади. На десния бряг срещу течението на река Огоста, между местността Гладно поле и село Софрониево, се намира каменна кариера, където се добива ломен камък за строителни цели.

Гложенският район граничи с хърлешкия, козлодуйския, бутанския, софрониевския, воеводския и мизийския райони. Деветдесет процента от гложенското землище е обработваемо, а десет процента е заето от пасища, залесителни пояси, напоителни канали на системата "Аспарухов вал", постройки на бившето ТКЗС, ТПК, селскостопанското летище и скотовъдния обор. Районът е слабоградобитен - до един случай на година. Най-силни са валежите от югозапад и запад.

Вододелът на река Дунав намалява валежите, идващи от север. През есента и пролетта, в ранните им периоди, над гложенското землище падат мъгли. Зимата е студена, снеговете са обилни и северозападните силни ветрове навяват снежни преспи, което затруднява движението по пътищата. Средните зимни температури са 5-10 градуса под нулата, а през лятото достигат максимум 38-40 градуса. Поради мекотата на климата, сланите в района са слаби. Имало е случаи да валят поройни дъждове през пролетта, лятото и есента, а през зимата снежната покривка да достига един - два метра. При силни зимни ветрове, снежната покривка се отвява и посевите измръзват. Ветровете са предимно от северозапад и от североизток и оказват голямо влияние върху валежите и градушките. По-рядко духат и северни ветрове, а южният вятър през късна пролет е слаб, едва се чувства, но носи дъждове.

Води

Гложенското землище е безводно. В полето са изкопани кладенци (герани) на дълбочина 35-36 метра, които през горещото лято пресъхват. Водите на реките Дунав и Огоста се използват само за напояване. Има много подпочвени води и благодарение на тях, селото има около 130 кладенци (герани). Гложенската вода е мека и варовита. Естествени водоизточници в района няма. Изследванията, направени в Златията, показаха наличието на нефтен газ. Така например, в района на съседното село Бутан бе открит газ с промишлено значение, който според учените - изследователи, обхваща цялото плато.

Почви

Релефът на почвата се е формирал по време на кватернера - последенпериод. Липсва скалистият състав на почвата. Почвата в цялата Златия е излужен чернозем, образувана от наличието на гори през вековете, а в низините в местността "Ливадето" е льос, образуван от наносите на река Огоста. Гложенските почви са плодородни, но задържат влагата за много кратко време, което води до засушаване и понякога се получават и слаби реколти. Причина за маловодието в района е липсата на карстови почви. Поради липса на вулканична дейност не са образувани планински масиви.

Растителност

В гложенското землище се отглеждат царевица, ечемик и пшеница. При добра обработка на почвата, наторяване и напояване, средният добив от царевица достига 750 кг/дка, а на ечемика и пшеницата - 400-500 кг/дка. Освен посочените основни култури се отглеждат: слънчоглед, захарно цвекло, овес, коноп, фиево-овесена и грахови смески, дини, пъпеши, тикви, лозя (десертни и винени сортове), тютюн и др. В гложенските дворове се отглеждат овощни дървета: ябълки, круши, кайсии, зарзалии, праскови, вишни, череши, орехи, които дават добри реколти. В миналото са отглеждани лен и памук. От зеленчуковите култури се отглеждат пипер, домати, зеле, картофи, лук (чеснов и кромид), праз, боб, леща, грах, магданоз, копър, чубрица, джоджен и др. На гложенска почва виреят също така черница, бяла топола, липа, върба и други широколистни дървета. Рядкост са вече дъбът, брястът, горуна, цера, клена, елата, брезата. Почти са изчезнали: дивият дрян, явора, смрадликата, осена, алана, леската. От тревната растителност виреят: пиреят, детелината, белият равнец, пелина, лапада, вълчата ябълка, мащерката, копривата, синята метличина, жълтият кантарион, лайката, бъзът, жълтурчето, живовляка, дивият пелин, киселеца, кукуряка, глога, шипката, къпината, кокичето, полският мак, дивият джоджен, репея, синчеца, теменугата, магарешкия бодил.

Животновъдство

Наред със земеделието, при наличието на пасбища, мери и целини, вода, основен поминък на гложенските домакинства е животновъдството, като на първо място е овцевъдството. Овцете, две-трети от времето на годината са на полето и сами, пасейки, си набавят необходимата храна. Събират се по няколко домакинства, които общо гледат своите овце и общо разпределят млякото според месечния скамбил за полученото мляко от една овца.

В началото на нашия век, 1900-1912 г., са отглеждани 16 000 овце, а през 1939-1940 година - 13 500. Говедата за горепосочените години от 4 000 намаляват на 3 700, а през 1940-1945 г., по време на Втората световна война - 1151. Конете са съответно: 1500, 500, 212. Птиците са съответно: 30 000 и 22 400. След войната, през 1945 магаретата са 80, козите - 100, а свинете - 1857.

За развитието на животновъдството в Гложене, наред с благоприятните условия, голям стимул е наличието на пазари. За едрия рогат добитък е имало пазар в гр. Плевен, а по-късно в Бяла Слатина и в с. Букьовци (понастоящем гр. Мизия). В миналото е имало случаи угоени говеда и овни да се карат чак в Цариград. Вълната от овцете е изкупувана на място, в селото, от вълнари, идващи от Габрово, а за кожите са идвали закупчици от ловешкия край. С разораването на мерите, пасбищата и целините, силно намалява броя на овцете, говедата и конете. Втората световна война също оказва влияние за намаляващия брой на отглежданите домашни животни.

След 1992 г. расте броят на магаретата като теглителна сила, а също така и на козите в отделните гложенски домакинства. Въпреки липсата на горски масиви, а и независимо от поголовната сеч на гората, в района се срещат: лястовица, сиво врабче, чучулига, кукувица, славей, сврака, гарван, врана, синигер, кос, фазан, язовец, лисица, белка и други горски животни. От влечугите се намират само смок и водна змия. Срещат се също така лалугер, катерица, костенурка, таралеж. Поголовната сеч на горските пояси и царската градина, липсата на вода в полето, замърсяванията в реките Огоста и Дунав, принуждават много животни, птици и влечуги да напускат Златията и в частност - гложенското поле. Трудно е на горските и на ловните дружинки бързо да възстановяват загубеното. Много трудно ще се възстановят изчезващите видове на флората и фауната в гложенския район. Ще са необходими много години, докато се възстанови изгубеното екологично равновесие.

Местности

Както всяко село, така и Гложене, има свои названия на определени места, съхранени още от древността. Тези названия са: Турски дол, Совата, Греда, Бели брег, Личката, Гладно поле, Горното и Долно ливаде, Таковите горуни, Турското бранище, Тошковското, Ванковското, Йоновското бранища, Мерата, Старото пасище, Царската градина, Надкозлодуйски път, под и над М0, под и над М1, под и над М2, Кожухарските брястове, Мородийски завет, Панковския завет.

Географски координати:

43°41'27.9" с.ш. 23°48'46.0" и.д.

JavaScript must be enabled in order for you to use Google Maps.
However, it seems JavaScript is either disabled or not supported by your browser.
To view Google Maps, enable JavaScript by changing your browser options, and then try again.

Печат

Общи данни

Население      2822

Землище          51,89 км2

Пощ. код           3327

Тел. код            09160