Името произлиза от растението глог, тъй като преди е било често срещано в селото. С течение на времето е станало Гложене.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Гложене са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На 20 февруари 1970 г. селото е слято със съседното селище от градски тип Букьовци, образувайки град Мизия. Гложене остава квартал на града до 1 януари 1978 г., когато е обособено отново като самостоятелно селище (но Букьовци продължава да се казва Мизия).

Селото е административен център на Община Гложене от Врачански окръг, съществувала от 28 септември 1949 до 20 февруари 1970 г. и от 20 януари до 26 декември 1978 г.

Тайната на вековете
"Историята на един народ, това е неговата памет"
Димитър Талев

Многолетната история на родно Гложене започва още по времето на Първата българска държава. Селото е възникнало на левия бряг на река Огоста. Тук, на това място, са живели траките. Като несъмнени и единствени паметници от дълбока старина са седемнайсетте могили. Едни от тези могили са гробници на тракийци, а други са били насипни, за да сочат пътя през зимата. Затова не всички могили се отнасят към една и съща епоха. Ако излезем извън село Гложене и се обърнем към хоризонта на Софрониевското поле, а после към хоризонта на Хърлешкото поле, ще видим редица от могили, разположени почти на едно и също разстояние една от друга. Това са могилите "пътепоказатели". Те са от по-ново време. Една такава пътепоказателна могила е разрушена до основи. Тя се е намирала зад къщата на Владимир Николов Ваков, откъм източната страна на селския площад. Друга такава могила се намира в двора на Ганчо Ботев и Филип Бонев. И тази могила е вече на изчезване, тъй като е разкопана. Другите могили, които са се намирали в гложенското землище, вече са изчезнали. Имало е могила на площада пред Милковци, Барчовци и Босоловци. При нейното разкопаване е взел участие Иван Петков Нинов. Той разказва, че в средата ѝ са намерени човешки кости и гърне с пепел. Тази могила е от тракийско време. Друга такава могила - гробница, също разкопана до основи, е била пред домовете на Торньо Торничков, Ангел и Никола Предолови и наследниците на Петър Каменов. В нея също така е намерен човешки скелет и гърне с пепел. Изчезнали са могилите в дворовете на Становци, Шишкевци и Грънчарците. Други изчезнали могили са: Бързашката, на север от нея малка безименна могила. Поповата - в двора на Петко Русинов, могилите в лозето на Георги Барчов, в двора на Мито Пасколов и в Старите лозя.

През месец юли 1951 г. лицата Янко Станев, Людмил Янкулов и Илия Велков Тодоров работили в зеленчуковата градина на тогавашното ТКЗС. Било им възложено да изкопаят шахта за поливане. Мястото за поливане е било определено в ливадата на Иван Велчов, досегашната сливова градина, намираща се на изток през пътя от двора на Цено Деков Тодоров, на около 300 метра. При изкопаването на шахтата, трите споменати лица попаднали на южния ъгъл на някаква постройка. Постройката била изградена по следния начин: първо дървени колове - пилони, върху тях е насипен чакъл, върху чакъла имало дялани камъни и после зидария от тухли. Извикали те архитекта Борис Маринчев Игнатов и той установил, че откритата постройка била баня от римско време. Находката подлежала на по-задълбочено проучване, но за съжаление, то не се провело. В района на Гложене се намира и т. нар. Аспарухов вал, който е служил за западна граница на Аспарухова България.

Откриването на тeзи старинни паметници, макар и недостатъчно проучени, говори, че в родното Гложене са били налице добри условия за живот за траки, римляни, българи и други племена.

Общи данни

Население      2822

Землище          51,89 км2

Пощ. код           3327

Тел. код            09160