Население: 1872 г. — 180 къщи и 211 венчила, 1878 г. — 1064 жители, 1900 г. — 1717, 1910 г. — 2127, 1926 г. — 3018, 1934 г. — 3704, 1946 г. — 3605, 1992 г. — 3294

     Гложене е едно от най-големите села на равнината, което успя да запази числеността на своето население. Намира се на 17 км югозападно от Орехово и е разположено на равна и висока незаливна тераса до левия бряг на р. Огоста. Землището му заема площ от 51 394 дка и граничи на изток със землището на с. Букьовци (дн. град Мизия), на юг — със Сръбеница (дн. Софрониево) и Бутан, на запад — с Козлодуй, и на север — със землището на с. Хърлец. В района му все още не са известни забележителни исторически паметници и стари селища, освен едно средновековно селище и неговият некропол. Неговите останки са в самия център на днешното Гложене и то стана известно наскоро при изкопни работи за водопровод и за жилищната сграда на Атомната централа. Разкрити бяха основи на жилища, подове от жилища и огнища с материали от времето на Първото и Второто българско царство, които все още не са публикувани и се съхраняват в музейната сбирка на читалището в Гложене. Всички разкрити погребения бяха положени по християнски обичаи. Върху костите на скелетите бяха намерени обеци, гривни и пръстени, които имат една много широка по време датировка от IX век до XIV век.

     Село Гложене се споменава засега в един османски документ, който има дата 1673 г. Отнася се за мобилизиране на гребци за турския Дунавски флот. Според този документ от село Гложене, спадащо към Рахово, е мобилизиран за Исакча жителят на селото Стоян, син на Първул (НБ КМ, Ориенталски отдел, фонд 32, арх.един. 64). В Базовския дял на Врачанската планина, западно от връх Околчица и източно от връх Орловец, над село Медковец (сега квартал на Враца) има две местности — едната се нарича Гложенски трапове, а другата Гложенски гробища. Метковчени разказват, че тук по време на турското робство е имало село с име Гложене. Това е твърде вероятно, тъй като в съседство на село Гложене са били селата Крушовица и Патлейна, обитавани от скотовъдци. Планинското село Крушовица е двойник на Ореховското село Крушовица в равнината. Възможно е, все пак, част от жителите на Ореховското село Гложене да са го напуснали поради някаква причина и да са се установили временно във Врачанската планина. В един османски документ от средата на XV век е записано, че във владение на заимите е било включено и село Глоговик с три домакинства. Селото Глоговик е спадало към Враца, но дали се касае за същото селище, което имаме предвид, не може да се обясни. (ИБИ, XIII, с. 255). Дали това село има нещо общо с местността Гложенски трапове или със село Гложене, Ореховско, ние нямаме никакви доказателства да се произнесем.

     Името на село Гложене е жителско име, което ще рече, че жители на село с име Глог, Глогово или Глоговец са гло̀жене и те са заселили някога село Гложене, Ореховско. Гложене е жителско име, така както жителите на Враца са врачане, на Орехово са ореховчане и пр. Има много села с името на дървото глог. Глоджово, Русенско или Гложие, Босилеградско и др. подобни. Тук не бих допуснал името на село Гложене да е произлязло от старобългарската дума гложно, което ще рече шум, шумя, щото няма никакви природни или други основания за това.

     Сред родовите имена на жителите на днешното село Гложене, Ореховско, са запазени и много старинни лични имена като: Ра̀дул, Велку̀н, Дѝнул, Добрѝца, О̀тман, Петру̀н, Прѐдул, Раду̀л, Станкул и др., които имат много старинни суфикси. Като едно извънредно рядко изключение в архивите на общината намерихме сравнително добре запазена една стара тетрадка със списък на населението на село Гложене от 9 април 1878 г. Списъкът е съставен от старейшината на селото Станкул Игнатов. Според него населението на Гложене за 1878 г. е било 1064 жители. Ние си направихме препис на този списък и го пазим в нашия поселищен архив. Оригиналната тетрадка със списъка предадохме на читалищната музейна сбирка в с. Гложене, където едва ли ще могат да го опазят.

     Стари родове в село Гложене са: Бало̀совци, Ба̀нчовци, Бѐлчовци, Божѝновци, Бръза̀ковци, Бънза̀нете (Ца̀ковци), Гайда̀рете, Дѐковци, Дѐнчовци, Дѐсковци, Джу̀рджовци, Дѝковци (Цѐковци), Дѝноловци (Ба̀дуловци), Добрѝцови, Драга̀нчовци, Ду̀новци, За̀еците, Илѝевци (Та̀ковци), Калѝновци (Ста̀новци), Каменѐшковци, Капацъ̀нете (Гравата̀рете и Прѐдуловци), Карбу̀ловци, Ката̀нците, Ку̀новци (То̀човци), Ла̀заровци (Кръ̀стовци), Марѝнчовци (Станку̀ловци и Цола̀шковци), Мѝнковци (Велку̀новци и Ру̀синовци), Мѝновци, Мо̀новци, Нѐдковци, Нѝновци, Нѝсторовци, О̀тмановци (Па̀ковци и То̀шковци), Па̀веловци, Па̀човци, Петра̀нковци, Петрѝковци, Петру̀новци, Петру̀шковци, Пѝрчовци, Ра̀дуловци (този род са наследниците на поп Радул, който е свещенодействал в с. Гложене преди поп Станкул, а подир него в началото на XX в. тук идва поп Христо от Македония), Сѐмковци, Спа̀совци (Гозба̀рете), Станку̀цови, Стефанѝчкови, То̀рньовци, Тумбалѝйте, Фрѝптулови (Никола̀евци), Царя̀нови, Цола̀шковци и Цо̀нови.

     За гложенските родове Вѐлчовци, Дѝноловци, Добрѝцовци, Капацънете, Карбу̀ловци, Станку̀цови и Царя̀нете се знае със сигурност, че са бягали във Влашко от кърджалийте. От село Гложене има малко изселени родове. Това са Пу̀евци в с. Лесура, Сто̀йковци и Цибряновци в с. Хърлец. След 1880 г. в с. Гложене придошли родовете: Тодорчовци от гр. Пирдоп (идва Тодорчо като лагяр на р. Огоста), Мъда̀нците и Талангу̀рете от с. Мъдан, Манастѝрченете от с. Манастирище, Сръ̀бенишки от с. Сръбеница (дн. Софрониево), Бодиля̀рете, Пешу̀новци, Тона̀шковци, Тупанджѝйте и Цѝкньовци са дошли от старопланинските села, а Шарбанете са от с. Хърлец от едноименния род.

     Засега не разполагаме с точни сведения кога е началото на учебното дело в с. Гложене. Иван Илчев в своята книга сочи за начало 1872 г. (Илчев, И. Н. Учебното дело в Ореховска околия. Орехово, 1926, с. 13). Тома Младенов пък ни съобщава, че през 1872 г. в село Гложене учителят Хр. Н. Самсаров е обучавал 30 ученика в две отделения и е получавал за труда си 3000 гроша годишно и 10 дена оран. Училището е получавало вестници „Македония“, „Слава“ и „Училище“ (Летоструй, 1873 г., Виена, с. 60). Тези две отделения от ученици не са създадени отведнъж/?/. В същата 1872 г. свещеник в Гложене е бил поп Станкул, който е служил в старата църква „Света Тройца“. Тази стара църква е строена в 1870 г. и е имала долен етаж за училище. Тя е същият архитектурен модел, както е старата църква в с. Бутан, и е строена от същите майстори (Пътеводител…, с. 60). Но бутанската стара църква трае и до днес, а лекомислените властници на Гложене след 1944 г. се погрижиха тази историческа сграда да се разсипе и да рухне безвъзвратно. Нейният интересен иконостас беше разграбен и разпилян. Иконите по стените също. Едва няколко икони успяхме да спасим и да пренесем в музея на Враца. На една голяма икона, с образа на Св. Мина, която се пази в музея на Враца, има ктиторски подпис с дата 1872 г. Тази стара сграда съществуваше до 1970 г., макар врати, икони и иконостас да бяха разпилени. Но след това тя окончателно рухна. През лятото на 1953 г. направихме една анкета със стари хора от с. Хърлец. Те бяха на възраст между 70 и 85 години. На нашите въпроси отговориха, че техните бащеве и дедеве са се учили при старите свещеници поп Радул и поп Станкул още преди да бъде направена Старата черкова и училището с нея. Учебните занимания са ставали в домовете на тези свещеници. Така можахме да установим, че учебното дело в село Гложене датира от средата на XIX в.

Източник: "От Искър до Огоста", Богдан Николов, 1996 г., глава 36 - "Гложене"

Общи данни

Население      2822

Землище          51,89 км2

Пощ. код           3327

Тел. код            09160