Били са дни на черно робство,
били са дни на кървав гнет,
страдания страшни, нечовечни,
преживял е българският народ.


Пет бека българският народ пъшка под турско робство. Пет века турският поробител измъчва, ограбва, потиска и убива българите. Ето как описва д-р Иван Селимански участта на българите след неуспешната война на християнска Русия с Турция през 1828-1829 г. "Повече от 100 0000 българи търсят спасение в чужди земи: Русия, Румъния, Молдова. Набързо се продават имоти, покъщнина, колите са натоварени. Проточват се безкрайни кервани от села и градове. Може да се каже, че половината от населението на Тракия, между Одрин и Стара Загора, Балкана и морето, от източна България на север, от Балкана между Варна и Силистра, Исакча и морето, се изселва поради което тези области опустяха, за да се реши един народ да се излага на ново неизвестно положение. Това показва колко турската власт е ужасна и непосилна".

Ето как описва своя роден град Сливен: "Имот, събиран от векове, в един град от 8 000 къщи, 200 воденичарски камъни, 300 тепавици, 200 000 дюлюма лозя, красиви градини и много друго, всичко в добро състояние, нямаше никаква цена и народът реши да го изостави, за да се спаси от турската власт само с голата си душа в пълния смисъл на думата".

По време на Кримската война, 1853-1856 г., Лев Николаевич Толстой, който като млад алтилерийски офицер взел участие в боя при Силистра, в дълго писмо до леля си и брат си пише: "Щом като оставихме няколко български села, които по-рано бяха в наши ръце, турците навлязоха там и с изключение на младите жени, годни за харем, всичко друго унищожиха. Едно село, в което ходех за мляко и плодове, беше по такъв начин унищожено".

Към края на турското робство, османлиите ставали все по-кръвожадни и безмилостно жестоки спрямо непокорната рая.

След обесването, в изпълнение на турската присъда на Васил Левски, набързо подготвеното Априлско въстание с център Панагюрище, е потопено в кръв и безмилостно са избивани не само въстаници, а и жени, деца, баби и старци в Брацигово, Батак, Перущица и останалите възстанали селища. Епилог на замисленото от ЦРК и Васил Левски всенародно въстание за освобождението на България от турско робство е четата на гениалния поет и революционер Христо Ботев.

Ботевата чета, слиза от кораба "Радецки" на Козлодуйския бряг, целуват родната земя и с развят байряк се отправят към Врачанския балкан. Пътьом, Христо Ботев, с четата си е бил за кратко време в Гложене. Срещата се е състояла при старата църква “Света Троица”, където са поднесени храна и плодове. Ботев е бил известен, че в Гложене е имало изграден таен революционен комитет с председател учителят Христо Рахилов. Член на комитета е бил Качо Денчев, бащата на Камен Качов, в чийто дом е имало укрити пушки. Комитетът е разполагал и с немалко пари, събрани от населението. Очаквало се е, че комитетът, заедно с група гложенци, да се присъединят към четата, но тъй като Априлското въстание е било потушено, агитацията е била слаба и хората в уречения ден са се укрили. Мъжете с мъжката челяд са се скрили в кукурузените ниви над Козлодуйския път. Укрили се и членовете на комитета.

След краткия престой и раздялата с групата гложенци при църквата "Света Троица", Ботевата чета с осем гложенски коли потегля за козлодуйския път (Ботев път), където боеприпасите се претоварват и се освоождават козлодуйските коли. Тук, в полето са били с колите си, гложенците Иван Велчев (прадядото на Трифон Иванов) и Стайко от Мъгловите, които доброволно се присъединяват към осемте коли с бойните припаси на четата до село Баница, всички се завръщат с колите си, с изключение на колата на Стайко, взета от турците.

Общи данни

Население      2822

Землище          51,89 км2

Пощ. код           3327

Тел. код            09160