Името
Името на село Гложене идва от названието на дървото глог. Гложене се среща в много турски документи по време на робството, като село, което спада към Оряховската кааза.
Първобитните времена на Гложене тънат в дълбок, непроницаем мрак. Какъв народ най-напред е пасял стадата си по тукашните сочни ливади, звуковете на какъв език най-първо са ехтели из горите по поречието на Огоста, за това историята мълчи.
В южния край на сегашно Гложене е открито тракийско-римско селище, което е съществувало от 1 до 4 век на нашата ера. Доказателство за това са намерените тухли, между които и една с латински надпис LECMAD, открита в двора на Деко Георгиев Панайотов, която се намира на съхранение в Окръжния исторически музей в гр. Враца.
В местността Савата е съществувало татарско селище. Татарско селище е съществувало и между селата Софрониево, Гладно поле и Войводово. Какъв е бил първоначалният подтик да се разположи Гложене именно тук, на левия бряг на река Огоста?
Разположение
Културата, нравите и обичаите, възходът и упадъка, с една дума цялото интелектуално развитие на всеки народ, зависят от условията на живот. Гложене се намира на левия бряг на река Огоста в долното й течение. Големите хълмове. които се издигат от изток, го предпазват от североизточните ветрове, правят климата му умерен. Наличието на златоносен пясък в река Огоста, гъстите гори, водата, обширните пасбища, плодородната земя и пътищата, минаващи през селото, свързващи Дунава и Балкана, са прекрасни условия. Това е забелязано още от древни времена от човека и той се заселва, установява се трайно тук.
По време на първата Българска държава през 7-11 векове, на мястото на сегашно Гложене, е имало българско село. Гробището на това древно село е било в центъра на днешно Гложене. По време на изкопите за читалището и за новото училище „Хр.Ботев“, са намерени човешки скелети и бронзови гроздовидни обеци, които датират от 10-11 век. Обеците се съхраняват в Историческия музей в областния град Враца. Дали това село през времето на първата българска държава се е казвало Гложене, за сега все още не може да се докаже. Днешното Гложене съществуа от времето на Втората българска държава и то със сегашното си име. Селото е било заварено от турците. които не са променили името му през петте века на турското владичество.
По турско
Големи грабежи и несправедливост са извършвани от турците над населението на Гложене, тъй като през него е минавал големият Мизийски път, който е свързвал Видин с Плевен и Цариград. По този път са минавали войски, поща, парите на турската хазна, чужденците и чуждестранни пътешественици. От населението в село Гложене са взимали на ниски цени, а често пъти и безплатно, всякакви хранителни продукти, превози, квартири и други неща. Това принуждавало селяните да се групират по няколко семейства, винаги под страха за самоотбрана.
В един туш документ с дата 8 юли 1673 г. се съобщава. че от Оряховската кааза са взели гребци, които движели корабите по река Дунав, от Оряхово до Исакча. От Гложене бил взет за гребец Стоян, син на Първол. Препис от този документ се намира в музейната сбирка на селото. На десния бряг на река Огоста, в китните дъбови гори, които са на възраст около 350 години, срещу днешното Гложене, е бил построен голям турски чифлик, собственост на Генжа ага. Към чифлика са били земите на днешния целулозен комбинат, а също така горите и ливадите по протежение на река Огоста чак до Сърбеница /днешно Софрониево/.
Чифлик
Гората до зеленчуковата градина на бившето ТКЗС се е наричала Турското бранище. Към чифлика са се отнасяли няколко хиляди декари гори и обработваема земя, която се е обработвала от българи. 3а това разказват Петрушко Младенов Талангурски и Иван Кръстунов, чийто родители са работели в чифлика. До Освобождението в чифлика е имало две турски къщи и кула-бойница. В средата на чифлика е била построена мелница с пет камъка, която е съществувала до 1908 г. Освобождението заварва чифлика със собственик Мехмед ага. След Освобождението, през 1878 г., част от земите на чифлика са изкупени от гложенци, букьовчани и софроновчани.
По-голямата част от горите и земите на чифлика са изкупени от Йордан Йонов от град Оряхово, който събаря старата воденица и построява медерна валцова мелница, която впоследствие е взета от сина му, за да се построи заводът за целулоза и хартия и е преустроена в ресторант-градина за децата на работниците и за профилакториум за почивка.
Кърджалиите
Страшен бич за всички български земи в края на 18 век и началото на 19 век били кърджалиите и далиите. Турската империя от многото войни, които е водила и от централната си власт /всичко съсредоточено в ръцете на султана/, е закъсняла с Ренесанса и е настъпила разруха. У някои паши се появяват сепаратистични тенденции.
Ярък представител в северозападна България е бил Осман Пазвантоглу от Видин. Той е бил най-опасен противник на султана и на Портата. За това са предприели голям поход срещу него. За главнокомандващ султанските войски е назначен Капудан паша /Хюсеин/, който с войските си е бил в гр. Оряхово. На път за Видин част от неговите войници са минали по мизийския път, който е минавал и през Гложене. Този поход на турците завършил с поражение. Войските на портата отстъпвали, преследвани от ордите на Осман Пазвантоглу. От тези междуособици си изпатило и населението на Гложене – гърмежи, пожари и писъци се носели из цялото село, разплакано било дете в майка. Към тези зверства на турците се добавил и мор от страшната болест чума и всички жители на Гложене , останали живи, напуснали селото.
Разкази
По разказите на стари хора: дядо Петър Вангелов Карабулев, Иван Петков Нинов, Иван Кръстунов, Петрушко Младенов и др. пръв се завърнал и се заселил в Гложене дядо Фриптол. За него се носи следната легенда: След като турците преминали през селото и го опожарили, част от населението било избито, друга част се изпокрила в горите и блатата, а трети избягали във Влашко. От гората се завърнал със стадото си чобанин /овчар/ с неизвестно име.
В Гложене, след безчинствата на турците и чумата не се намерила нито една здрава къща, нито един жив човек с изключение на едно 14-годишно момченце. Взел чобанина момчето, нахранил го с мляко от козите и го увил в големия си овчи кожух. Натоварил го на магарето и тръгнал да търси семейството си. Понеже детето имало много рани от пожара, той го нарекъл Фриптол, което в превод от влашки означава опечен. Заедно с Фриптол, чобанинът обикалял Влашко да търси семейството си, но не открил роднините си и заедно с Фриптол се завърнал отново в България и поставил основите на ново Гложене.
Заселване
Първото място на заселването е най-източната част на селото, близо до река Огоста и до ден-днешен тази махала се нарича „Влашката“. От Фриптоловци са произлезли фамилиите: Николаевци, Капъцъните и Ванковци. След тях се заселили Стаменовци, които по-късно се преименуват на Опровци. През 1815 г. от село Гложене тетевенско идва и фамилията Отманов. От началото на 19 век в селото имало само няколко къщи – землянки, разположени надолу към река Огоста и Бели бряг. Отман идва с двамата си сина, Щефан и Белан. Щефан има двама сина – Пако и Нистор и две дъщери – Кача. Омъжена за Николчо, син на поп Станкул Игнатов, дошъл от Румъния и Туца, която се омъжва в Козлодуй. Нистор умира млад. Пако се оженва за Вълкана от Сърбеница /Софрониево/.
Фамилии
Друга фамилия е Игнатовската, дошла от село Фурен, с клонове: Маринчовци, Станколовци, Цоловци, Благите бачии и Фуренците.
Деновската фамилия е дошла от Румъния с клонове: Драгичовска, Рояшка, Шекерлийска, Дековска и Герго Велчевска.
Денчовската фамилия идва от Молдова. Първо се заселва в село Добролево, а после в Г ложене.
Манавска идват от Румъния. Отначало се заселват в село Алтимир, а после в Гложене. Нейни клонове са: Лишовци, Ганчовци, Гольовци, Босоловци, Барчовци, Милковци, Карлуджиите.
Пешковска фамилия – идват от Алтимир.
Минковска фамилия – идват от Молдова. Нейни клонове са: Русиновци, Велкуновци, Драганчовци, Вълчиновци, Петкуновци.
Талангурска фамилия идва от Махалите, Ломско.
Каличевската фамилия идва от Румъния с клонове: Илиевци и Ивановци.
Шулевската фамилия идва от Румъния и нейни клонове са: Банчовци и Кръстуновци.
Дочовската фамилия идва от село Цибър, Ломско и нейни клонове са: Дочевци и Аламузите.
Спасовската фамилия идва от Молдова с клонове: Гозбарце, Спасовци и Леваците.
Шуглевската фамилия идва от село Лехчево, клоновете ѝ са: Пилюците, Зарковци, Гиздаците.
Катанската фамилия идва от Козлодуй.
Белчовската фамилия идва от Махалите, Ломско. Нейни клонове са: Иван Стояновци, Ниновци, Стан Белчовци.
Тодорчовската фамилия е дошла от град Пирдоп.
Освобождението на Гложене от турско иго става през есента на 1877 г. след неголямо сражение край селото с бягащи турски войски, последвани от руски и румънски войници – освободители. По това време селото е имало 160 домакинства, живеещи в 100 къщи-землянки и с 1604 жители. Първият регистър на Гложене е съставен от поп Станкул Игнатов през месец април 1878 г.